За нормативни промени, улесняващи достъпа до медикаменти, настояват паралелни търговци на лекарства

Необходими са нормативни промени, улесняващи достъпа до лекарства и работата на фармацевтите, каза пред журналисти Христофор Иванов, член на Управителния съвет на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) по време на семинар в Паничище. По думите му за определени лекарства, които трайно липсват от българския пазар, би могло да се създаде механизъм, чрез който, със заповед на директора на Изпълнителната агенция по лекарствата, да може да се осигури даден медикамент, ако той е необходим да се използва за амбулаторни нужди, а не в болнични условия. Има лекарствени продукти, които не са скъпи, но са изтеглени от страната ни. За лечение с липсващи в страната ни лекарства, но в болнични условия, има друг механизъм, който и в момента действа и те се осигуряват, допълни той.

Друга промяна, която предлагат от асоциацията, засяга кода на здравната каса, който имат лекарствата, каза още Иванов. Този код е за всеки притежател на разрешение за употреба за всяко лекарство, което разпространява в България и НЗОК го реимбурсира. Номер по НЗОК получават за лекарствата си и паралелните вносители, които внасят същите медикаменти, каквито и притежателят на разрешението за употреба, но кодът е съставен от други цифри. Кодът показва кой внася даден медикамент в България. Този код, обаче, ограничава работата на фармацевта, защото на рецептата на пациента е посочен определен код и ако лекарството с този код липсва, аптеката не може да предостави същото лекарство, но с друг код, дори и то да е налично, тъй като след това НЗОК ще глоби аптеката. Лекарите обикновено изписват кода на първовносителя, защото така са свикнали, но не кодът по здравна каса трябва да определя дали пациентът ще получи предписаното му лекарство, каза още Иванов. Вносителите на едно и също лекарство може да са различни, но веднъж изписан на рецептата определен код, не се позволява на фармацевта да продаде същото лекарство, но внесено в България от друг вносител. Категорично в тези случаи не става въпрос за генерична замяна на лекарства, подчерта Иванов. По думите му активната съставка на лекарството, опаковката, дозировката са едни и същи, но се доставя в България от различни вносители.

Няма данни колко хора и какви количества от кое лекарство си купуват българите от други държави заради липсата им на българския пазар. Този процес не може да се спре, но може да се ограничи, ако предложим на пациентите да си го купят от България, дори да е на малко по-висока цена, допълни Иванов.

Антон Манолев – председател на УС на БАРПТЛ и апелира за преминаване към регистрационен/уведомителен режим при утвърждаване на цена от паралелен внос, с което ще се съкрати многократно времето за достигане на лекарствения продукт до пациентите.

"Използването на опита на търговците на едро на лекарствени продукти в ЕС е най-ефективният начин  за равен и добър достъп до терапия за малките европейски държави. Достъпът до лекарства зависи от подкрепата на либералните и отворени модели на лекарствени продукти и не би могъл да се гарантира с рестрикции и ограничителни мерки“, обясни Христофор Иванов.

В тези случаи се организира спешна временна доставка, стъпваща на европейските разрешения на лекарствените продукти, ако те не са налични, регистрирани в България или са в недостиг у нас, но ги има в рамките на единния пазар, обясни Иванов. Той конкретизира, че темпът на дерегистриране у нас се увеличава и за последните 2 години са заличени разрешения за употреба на 639 лекарства по данни от годишните доклади на ИАЛ за 2022 и 2021 година.

„За пациентите е важно да получат изписаните им лекарства в аптеките в България, а не да търсят всевъзможни пътища за закупуването им чужбина и ние като паневропейски търговци на едро сме готови да помогнем с предложения към институциите и експертиза“, заключи Иванов, цитиран от БНР.