Десетки сигнали за измръзнали плодни дръвчета в русенски и силистренски регион изпратиха производители. Стопани алармират, че в сектора назрява огромен проблем. Реколта почти няма да има. „Кайсията е почти масово унищожена. Има тук- там останали плодове на най-високото. Ранните сортове на черешата са почти на 100% измръзнали. Прасковата също почти на 100% е измръзнала, заяви Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари.
Заради ниските температури през изминалата седмица голяма част от плодните дръвчета са измръзнали, казва и Димитричка Търпанова, чиито градини от череши, кайсии и праскови са край Тутракан. Синан Вейсал отглежда стотици декари плодни дръвчета близо до Борисово. „Градините са компрометирани на 100 процента. Особено при кайсията няма градини, където да са измръзнали под 70 процента”, обясни Вейсал. Недостигът на български плодове ще бъде голям, прогнозира овощарят. Това се отнася особено за кайсиите, прасковите и нектарините, което ще вдигне и цената. „Очаквам от 5,50 до 6 лева средни цени на кайсиите, защото така или иначе основаната кайсия, която ще идва, ще е от внос, а там влизат и транспротни разходи, и цената ще бъде висока”, обясни Синан Вейсал. Почти няма да има добиви и при ранните череши, докато от средно ранните и късните сортове се очаква около 40 до 60 процента добив.
„Не очаквам изобилие. Ние нямаме компесации за нашите загуби. Застрахователите реагират след 20 април, защото според тях рисковете да се случват такива неща са много високи и не си струва да застраховат. До тази година имаше един държавен инструмент, наречен „100 процента пропаднали площи” за компенсиране на разходите, които сме направили до момента на поражението. Със стартирането на новия стратегически план този инструмент изисква, че за да получаваме обезщетение, задължително трябва да сме застраховани. И тук идва омагьосаният кръг за застраховките. Надяваме се на спешни мерки от министерство на земеделието, за да може този проблем да се разреши. Трябва човек да е мазохист, за да се подлага всяка година на едно и също мъчение“, заключи Синан Вейсал.
За него решението е да търси алтернативни култури, които да засажда на мястото на овощните градини. „Ако тази тенденция в последните няколко години стане дългосрочна, ние трябва да имаме алтернатива, защото, ако нямаме това, означава, че трябва да изкореним, да продадем, да си вземем куфарите и да заминем за чужбина”, смята Вейсал. И докато стопаните отчаяно търсят оцелял цвят по дърветата, помощ държавата не било ясно ще има ли и за кого, казва председателят на браншовата организация Николай Колев. „Има градини, където са пропаднали на 85-90 процента и с протокол за 90 процента, стопаните нямат право на помощ. Такива производители са много. Те са гръбнакът на производството и с липсата на компенсаторни механизми се тласка бранша към фалит”, добави Колев.
През изминалата седмицата се е състояла среща със заместник - министърана земеделието Тодор Джиков, на която представители на седем браншови организации не били допуснати, твърдят овощарите. Те настояват да обсъдят проблемите в сектора. „Настояваме все още за среща, искаме да направим такава , защото проблемът е сериозен. Той трябва да бъде решен”, добави Николай Колев.
В отговор на овощарите по NOVA заместник- министър Джиков заяви, че достъп не е отказван на никого. „Има само едно писмо с искане за среща, входирано от Българската камара на производителите на плодове и зеленчуци. Ситуацията се разиска и се обясни, че няма да оставим никого да бедства”, подчерта зам.-министърът. Джиков увери, че всички земеделски производители, които са с измръзнали насаждения и няма да успеят да приберат продукцията си, ще бъдат компенсирани.
Коментирай