Сметната палата: Програмата за младите фермери не е ефективна

Общество
24.02.2016 | 20:08 ч.

 

През 2013 г. броят на заетите до 35-годишна възраст в селското стопанство е 52 417 и е значително намален спрямо 2010 г., когато те са били 71 638 души. Тези негативни резултати са показателни за неефективността на заложените мерки и механизми. Така нагледно е очертана мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ на Програмата за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. в одит на Сметната палата за периода от 01.01.2008 г. до 30.06.2014 г.

 Основният въпрос на одита е бил: ефективно и ефикасно ли е изпълнението на мярка 112 на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.?

Отговорът е от особена важност, тъй като един от основните проблеми в селскостопанския сектор е неблагоприятната възрастова структура на земеделските стопани и ниското образователно ниво на заетите в земеделието. Мярката е със засилен социален аспект за намаляване на миграцията на младите хора от селските райони.

            От Сметната палата изброяват кои слабости трябва да се преодолеят:

 

            Недостатъчен бюджет

Планирането на недостатъчен по размер бюджет по мярка 112 пречи на постигането на целта – да се увеличи делът на младите хора в земеделието и да се намали миграцията им извън малките населени места и извън страната. През одитирания период (януари 2008 – юни 2014 г.) са проведени 3 приема на проекти по мярката. Общо са подадени 9 590 проектни предложения, от тях одобрени са 6 031 или 63 на сто. Основната причина за ниския дял на одобрените заявления и значителния брой отхвърлени заявления при приема през 2013 г. (85 на сто) е недостиг на бюджет. Приключените проекти по мярката след второ плащане са 3 371.

 

            Висока административна тежест

Сложните процедури, липсата на планомерно определени периоди за прием на заявления за финансиране до 2012 г. и честите изменения в условията за допустимост на кандидатите създават допълнителна административна тежест и изместват фокуса от изпълнение на целите на мярката към спазване на процедурите.

Поставянето на сложни изисквания към бизнесплана и значителният обем документация за кандидатстване не подпомагат ефективния избор и изпълнението на проектите предвид целите на мярката, характера на подпомаганите дейности и профила на бенефициентите, част от които живеят в малки населени места.

През 2010 г. и 2011 г. не е откривана процедура за прием по мярката, с което са създадени предпоставки за възпрепятстване на кандидатстването на потенциални бенефициенти по мярката.

Поради слабости в организацията на работата в Областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция и липсата на административен капацитет, не са спазвани регламентираните срокове за одобряване на заявленията за подпомагане на кандидатите. С въвеждане на децентрализирана процедура срокът за одобряване на проектите е намален от 7-10 месеца на 4-6 месеца.

 

Неравнопоставеност на кандидатите и подпомагане на неприоритетни дейности

Критериите за прием по мярката са променяни съществено за периода от 2007 г. до 2013 г., което противоречи на принципите за равнопоставено третиране на бенефициентите. Прилаганите критерии са създали условия за концентрация на средства в отделни сектори и райони на страната, без да се следват целите по мярката.

Например, при третия прием в 1 104 проектни предложения е заявено отглеждане на калифорнийски червеи, което е около 41 на сто от подадените 2678 заявления при този прием. Сключени са 254 договора за отглеждане на калифорнийски червеи, което представлява 63 на сто от общо сключените 404 договора. Това е станало въпреки заключенията от Доклада за текуща оценка за 2009 г. относно големия брой одобрени бенефициенти при първия прием по мярката, които се занимават единствено с отглеждането на червени калифорнийски червеи. Подпомагането на подобна дейност е неподходящо, тъй като тя не присъства в Договора за създаване на ЕО и не може да бъде считана за същинска селскостопанска дейност. Общо за периода са сключени 2 252 договора за отглеждане на калифорнийски червеи.

Приоритетни за страната сектори като зеленчукопроизводство и овощарство не са приети и като приоритетни за насърчаване по мярката. При бенефициентите, заявили отглеждане на плодове и зеленчуци, са констатирани редица трудности, които им пречат да продължат производството на заявената култура.

Не са ясно регламентирани приемът и одобряването на проекти, подадени в извънработно време, липсват ред и процедура при даване на приоритет за завършен курс по професионално обучение и това дава възможности за неравнопоставеност на бенефициентите при достъпа им до финансиране.

Разнородна е практиката в Разплащателната агенцияза дерегистриране на дълг на бенефициенти и възстановяване на суми по проекти с еднотипни казуси. Различно е тълкувана нормативната уредба от Министерството на земеделието и храните, и Разплащателната агенция по отношение на жалба на бенефициент относно неподадена в срок заявка за второ плащане.

 

            Качество на нормативни актове

            Извършвани са чести промени в нормативната уредба, част от които не са пряко обвързани с изпълнението на изискванията на ЕС и икономическата конюнктура, а увеличават административната тежест за ДФЗ-РА и бенефициентите. Значителният брой нормативни актуализации са оказали негативно влияние върху изпълнението на мярката. Необходим е нов подход за замяна на сложните процедури с по-гъвкави механизми.

            Правнотехническа грешка в Наредбата за изменение на Наредбата за прилагане на мярката, в сила от 27.12.2008 г., не е отстранена до 07.08.2012 г., въпреки че наредбата е променяна три пъти за този период. Бенефициентите не са уведомени и в тази връзка са заведени значителен брой нередности, установени са пропуснати ползи за част от бенефициентите, постановени са съдебни решения, за което Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, дължи възстановяване на средствата.

 

            Забавяне завеждането на нередности по проекти

Основните случаи на заведени нередности са свързани с: неподадена заявка за второ плащане; липса на инвестиция в размер най-малко на левовата равностойност на 3 000 евро; неувеличение на земеделското стопанство със заложения размер икономически единици в бизнес плана и договора. Най-висок е броят на неподадените в срок заявки за второ плащане – 280 или около 65 на сто от всички заведени нередности. Установени са случаи на забавяне за завеждане на нередности за 12 проекта 2 години след подаване на сигнал за съмнение за нередност, поради забавяния в процеса на събиране на доказателства и разкриването им.

***

Политиката за развитие на селските райони е ключова в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Повече от половината от населението на ЕС живее в селски райони, които обхващат 90 на сто от територията на ЕС. Делът на разходите по Общата селскостопанска политика в бюджета на Европейския съюз е почти 50 на сто, което заедно с големия брой хора, живеещи и работещи в обширната територия на селските райони, я прави една от най-важните политики на Съюза. За България 231 общини от общо 264 са категоризирани като селски, като представляват 81 на сто от територията и 42 на сто от населението на страната. Мерките за реализиране на тази политика се финансират със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като те се допълват със средства от бюджета на Република България.

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.