КНСБ нетрадиционно използва едно отворено писмо на о.з.  инж. полк. Костадин  Георгиев  Гущеров  с. Яхиново, общ. Дупница. То е адресирано до премиера, председателя  на  Народното  събрание, вицепремиера  и  министър  на  труда  и  социалната политика, министъра  на  правосъдието, омбудсмана и президентите на  КНСБ и  КТ „Подкрепа”.                                                          Със съгласието  на автора, КНСБ използва писмото към Първия си годишен доклад за нарушения на права, свързани с упражняване правото на труд през 2015 г.

Ето и оповестеното писмо без редакторска намеса:

            Уважаеми  господа,           

Определено  смятам, че  за  властимащите  е  необходимо  да  бъде  направен   един  социален разрез  на  обикновения  гражданин на България. Публичното  пространство  е  постоянно  заливано  от скандалите  по  върховете, а  за  проблемите  в  низините  някак  не се говори  и  пише.  Ако  става  въпрос  за  реформи,  то  нека  те  да  протичат паралелно,  т.е  да  се  променят  така  законите,  че  да  решават осезаемо  и  проблемите  на  обикновения  човек. Понастоящем  една огромна  част  от  българските  работници  са  поставени  в унизително   положение  да  зависят  единствено  от манипулациите  и  прищявките  на  своите  работодатели-робовладелци.

Погледнете  социалните  мрежи  и  сайтове-  пълни  са  с  черни списъци  на  работодатели, с   отчаяни  вопли  за  помощ  и съдействие  от  страна  на  измамени  хора.  Всичко  това  става  с мълчаливото  участие  на  държавата  и  институциите,  с нежеланието  на  законодателите  да  решават  наболелите  проблеми докрай.

Да  започнем  с  Кодекса  на  труда, пълен  с  вратички  за заобикаляне  и  размиване  на  отговорността,  още  повече  с отсъствие  на  такава за  работодателя. Затова   същият   си  позволява много  лесно, без  всякакво  усилие  да  мами  работника, като

например : 

- масова  практика  е  да  се  наемат  работници  на  работа  с обещание  за  трудов  договор  и  осигуряване,  а  след  това  да забравят  за  това. забравят  за  това. Работниците, когато  си  потърсят  правата,  просто ги  гонят и   наемат  следващите  наивници.  И  това  става  без заплащане  на  труда. Парадоксът  е  пълен -  работодателят  е  нагъл, не го  е  страх, а  държавната  институция- „Главна  инспекция  по  труда „вдига  рамене  и  се  оправдава  с  действуващия  закон. Тук  трябва  да се  въведе  наказателна  отговорност  за  липсата  на  трудови  договори;                                                                  

-  номера  със  съкратеното  работно  време  също  е  масово разпространен. На  работника  му  обещават  в  бъдещия  трудов договор  8-часов  работен  ден  и  осигуровки,  а  му  дават  да  се разпише  за  4-часов  работен  ден. Работиш  на  8-часов  работен  ден, а  получаваш  осигуровки  за  4-часов. Откажеш  ли  се, отново  без заплащане, защото няма основание / трудов  договор / ;                                  

 – сезонната  работа  - раят  на  сивия  сектор  на  икономиката ни на  морето  и  планината  с   примамливите  обещания  за  „високо заплащане  и  отлични  условия  на  работа”. Реално   -  работа без трудов  договор, по  16-17  часа  на  ден, без  заплащане  на извънредния  труд, с  чудовищна  експлоатация  и  заплащане  на нивото  на  минималната  работна  заплата,  с   честа  принудителна смяна  на  персонала  с  цел  работа  без  заплащане. Пример: Един ресторант  на  брега  на  морето, собственост  на  местен  „феодал”. Персоналът - двама  основни  готвачи топла кухня, един  готвач  студена кухня,  двама  помощник- готвачи, две  миячки,  с  работен  ден от 16-17  часа. През  активния  сезон  само  от  него  на  ден   се  прави оборот  над  4000 лв., а  реалното  възнаграждение  на  месец  за работника  специалист  е  около  400  лв. / за  8  часа  от  работния  ден/.  Голяма  част  от  работниците  вече  усещат  измамите  и  просто  не работят  на  морето,  а  бягат  в  чужбина. Затова  е  и  недостига  на работна  сила  по  курортите. Корупционно  срастване  на   бизнеса  с   държавните  институции - така  може  да  се  обясни  факта, че  има  работодатели,  които  въобще  не правят  трудови  договори  на  сезонните  работници. Това  може  да  се докаже  по  всяко  време,  стига  НАП  и  Главна  инспекция  по  труда да  пожелаят, но  това  са  козметични  мерки. Необходима  е решителна   хирургическа  намеса  -единствено  с  наказателна отговорност;

–неизплащане  и  забавяне  изплащането  на  трудовото възнаграждение -  тук  Кодексът  на  труда  е  направил  опит  да защити  интересите  на  работника,  но  крайно  недостатъчно. Член 327, ал.1 , т.2  дава  право  на  работника  едностранно, без предупреждение, да  прекрати  трудовия  договор  и  толкова. Няма алинея, задължаваща  работодателя  по  административен  път, за определен  срок, да  изплати  възнагражденията, няма алинея    и  за последствията  за  него  и  фирмата,  ако  не  го  направи;

– За  работника  единствената  възможност  е  да  си  търси  правата  в  съда. И  сега  си  представете,  колко   несправедливо  е това  за  него -   току  що  е  останал  без  работа,  без  средства  за препитание и  на  всичко  отгоре  с  допълнителното  бреме  на   съдебните  разходи. Затова  и  много  малка  част от  работниците решават  да  си  търсят  правата. По  този  начин  никога  не  могат  да си  вземат  парите. Обикновено  завеждането  на  граждански  иск  и  завършването на  делото  отнема  година. От тук  нататък  започва  изпълнително производство  срещу   работодателя - длъжник. И  когато  длъжникът  е злонамерен, съзнателно  възпрепятства  делото, минава  поне  още година,  докато   съдът  му назначи  особен  представител.

Изпълнителния  процес  продължава и    не  се  знае   докога. Този тромав  процес  се  усилва  и  затормозява  от  противоречията  между отделните  закони  и  институции. Например  Гражданския  процесуален кодекс  в  чл.431, ал.2 и ал.5  изисква  съдействие  от  органите  на  МВР при  изпълнителното  производство,  докато  министъра  на вътрешните  работи  в  своя  заповед  от  ноември  2015 г.  отказва такова  съдействие. И  такива  примери  има  много. Всички  закони трябва  да  се  съгласуват  между  отделните  министерства  и ведомства,  за  да  работят. По  тази  причина  и  съдебната  ни система  е  безсилна, особено  в  призоваването  и  съобщенията. Много  лесно  е  да  се  скриеш  от  правосъдие;

-  вина  за  поставянето  на  работника  в   положение  на  социална  безизходица, имат  всички  институции.

И аз моля, господа, направете  законодателни  промени, така  че  българския  работник  спокойно  да  кандидатствува  за  работа, спокойно  да  работи  и  да  знае,  че  за  своя  труд  ще  получи обещаното  възнаграждение, ще  храни  семейство, ще  намалява отрицателния  прираст  на  българското  население,  ще  остане  в Родината  си.  Това  не  е  толкова  трудно.  Просто  прочетете  и заимствувайте  от  Америка, Германия, Англия, Белгия.Там работодателите  носят  и  наказателна  отговорност  за  нарушаване  на трудовото  законодателство,  отнемат  им  и  лицензите  на  фирмите.

Необходимо  е  в  чл.327  от  Кодекса  на  труда  въвеждане  на допълнителни  алинеи  за  задължителни  срокове  за  изплащане  на неизплатените  възнаграждения  по  административен  път /не  по-дълги от  три  месеца/, както  и   последствията  за  работодателя  при неизпълнение /наказателна  отговорност по  Наказателния  кодекс  и отнемане  на  лиценз /.

Господа, ако  днес  Вие  не  решите  тези  проблеми, знайте, че утре  няма  да  има  за  кого  да  ги  решавате. Просто  българина ще предпочете  чужда  страна , а  своята  ще  остави  на  Вас. Снимка: Интернет, архив