КНСБ нетрадиционно използва едно отворено писмо на о.з. инж. полк. Костадин Георгиев Гущеров с. Яхиново, общ. Дупница. То е адресирано до премиера, председателя на Народното събрание, вицепремиера и министър на труда и социалната политика, министъра на правосъдието, омбудсмана и президентите на КНСБ и КТ „Подкрепа”. Със съгласието на автора, КНСБ използва писмото към Първия си годишен доклад за нарушения на права, свързани с упражняване правото на труд през 2015 г.
Ето и оповестеното писмо без редакторска намеса:
Уважаеми господа,
Определено смятам, че за властимащите е необходимо да бъде направен един социален разрез на обикновения гражданин на България. Публичното пространство е постоянно заливано от скандалите по върховете, а за проблемите в низините някак не се говори и пише. Ако става въпрос за реформи, то нека те да протичат паралелно, т.е да се променят така законите, че да решават осезаемо и проблемите на обикновения човек. Понастоящем една огромна част от българските работници са поставени в унизително положение да зависят единствено от манипулациите и прищявките на своите работодатели-робовладелци.
Погледнете социалните мрежи и сайтове- пълни са с черни списъци на работодатели, с отчаяни вопли за помощ и съдействие от страна на измамени хора. Всичко това става с мълчаливото участие на държавата и институциите, с нежеланието на законодателите да решават наболелите проблеми докрай.
Да започнем с Кодекса на труда, пълен с вратички за заобикаляне и размиване на отговорността, още повече с отсъствие на такава за работодателя. Затова същият си позволява много лесно, без всякакво усилие да мами работника, като
например :
- масова практика е да се наемат работници на работа с обещание за трудов договор и осигуряване, а след това да забравят за това. забравят за това. Работниците, когато си потърсят правата, просто ги гонят и наемат следващите наивници. И това става без заплащане на труда. Парадоксът е пълен - работодателят е нагъл, не го е страх, а държавната институция- „Главна инспекция по труда „вдига рамене и се оправдава с действуващия закон. Тук трябва да се въведе наказателна отговорност за липсата на трудови договори;
- номера със съкратеното работно време също е масово разпространен. На работника му обещават в бъдещия трудов договор 8-часов работен ден и осигуровки, а му дават да се разпише за 4-часов работен ден. Работиш на 8-часов работен ден, а получаваш осигуровки за 4-часов. Откажеш ли се, отново без заплащане, защото няма основание / трудов договор / ;
– сезонната работа - раят на сивия сектор на икономиката ни на морето и планината с примамливите обещания за „високо заплащане и отлични условия на работа”. Реално - работа без трудов договор, по 16-17 часа на ден, без заплащане на извънредния труд, с чудовищна експлоатация и заплащане на нивото на минималната работна заплата, с честа принудителна смяна на персонала с цел работа без заплащане. Пример: Един ресторант на брега на морето, собственост на местен „феодал”. Персоналът - двама основни готвачи топла кухня, един готвач студена кухня, двама помощник- готвачи, две миячки, с работен ден от 16-17 часа. През активния сезон само от него на ден се прави оборот над 4000 лв., а реалното възнаграждение на месец за работника специалист е около 400 лв. / за 8 часа от работния ден/. Голяма част от работниците вече усещат измамите и просто не работят на морето, а бягат в чужбина. Затова е и недостига на работна сила по курортите. Корупционно срастване на бизнеса с държавните институции - така може да се обясни факта, че има работодатели, които въобще не правят трудови договори на сезонните работници. Това може да се докаже по всяко време, стига НАП и Главна инспекция по труда да пожелаят, но това са козметични мерки. Необходима е решителна хирургическа намеса -единствено с наказателна отговорност;
–неизплащане и забавяне изплащането на трудовото възнаграждение - тук Кодексът на труда е направил опит да защити интересите на работника, но крайно недостатъчно. Член 327, ал.1 , т.2 дава право на работника едностранно, без предупреждение, да прекрати трудовия договор и толкова. Няма алинея, задължаваща работодателя по административен път, за определен срок, да изплати възнагражденията, няма алинея и за последствията за него и фирмата, ако не го направи;
– За работника единствената възможност е да си търси правата в съда. И сега си представете, колко несправедливо е това за него - току що е останал без работа, без средства за препитание и на всичко отгоре с допълнителното бреме на съдебните разходи. Затова и много малка част от работниците решават да си търсят правата. По този начин никога не могат да си вземат парите. Обикновено завеждането на граждански иск и завършването на делото отнема година. От тук нататък започва изпълнително производство срещу работодателя - длъжник. И когато длъжникът е злонамерен, съзнателно възпрепятства делото, минава поне още година, докато съдът му назначи особен представител.
Изпълнителния процес продължава и не се знае докога. Този тромав процес се усилва и затормозява от противоречията между отделните закони и институции. Например Гражданския процесуален кодекс в чл.431, ал.2 и ал.5 изисква съдействие от органите на МВР при изпълнителното производство, докато министъра на вътрешните работи в своя заповед от ноември 2015 г. отказва такова съдействие. И такива примери има много. Всички закони трябва да се съгласуват между отделните министерства и ведомства, за да работят. По тази причина и съдебната ни система е безсилна, особено в призоваването и съобщенията. Много лесно е да се скриеш от правосъдие;
- вина за поставянето на работника в положение на социална безизходица, имат всички институции.
И аз моля, господа, направете законодателни промени, така че българския работник спокойно да кандидатствува за работа, спокойно да работи и да знае, че за своя труд ще получи обещаното възнаграждение, ще храни семейство, ще намалява отрицателния прираст на българското население, ще остане в Родината си. Това не е толкова трудно. Просто прочетете и заимствувайте от Америка, Германия, Англия, Белгия.Там работодателите носят и наказателна отговорност за нарушаване на трудовото законодателство, отнемат им и лицензите на фирмите.
Необходимо е в чл.327 от Кодекса на труда въвеждане на допълнителни алинеи за задължителни срокове за изплащане на неизплатените възнаграждения по административен път /не по-дълги от три месеца/, както и последствията за работодателя при неизпълнение /наказателна отговорност по Наказателния кодекс и отнемане на лиценз /.
Господа, ако днес Вие не решите тези проблеми, знайте, че утре няма да има за кого да ги решавате. Просто българина ще предпочете чужда страна , а своята ще остави на Вас. Снимка: Интернет, архив
Коментирай