Идеите за развитие на туризма в Силистра се превръщат в четива по история

Култура
28.04.2022 | 17:32 ч.

Поредният трансграничен проект за впрягане в бизнес начинания на съвместните българо-румънски инициативи за римския период има вече аналози в... историята. Само преди седем години, през 2015 г. правителствата на България и Румъния подписаха договор за създаване на общи туристически продукти с основен клиент – туристите от Китай. Единият продукт трябваше да се казва "По пътя на римските императори" и включваше по 5 обекта от всяка страна, избрани по одобрени от партньорите критерии – географска принадлежност към река Дунав, близост до населени места, пътни връзки, възможност за настаняване и хранене, туристически атракции, участие в маркетингови кампании. Освен Римската гробница в Силистра, в проекта бяха включени още крепостта „Калето“ в Белоградчик, старинният град „Улпия Ескус“ в Плевен, античният военен лагер „Нове“ в Свищов и античната крепост „Сексагинта Приста“ в Русе.

 Може би след като се побратимихме със 70-милионната провинция Хъбей, тя би могла да помогне с няколко хиляди туристи, надяваха се силистренци. Досега обаче, освен продавачите в китайските магазини, силистренци не са виждали други наследници на Конфуций в града.

Още по-рано, през 2012 г., Силистра бе посетена от над 350 археолози от цял свят, все специалисти по римска история. Тогава бе коментирано, че България имала шанс да развие добър туризъм по поречието на Дунав с още седем дунавски държави в европейски проект за обявяването на дунавското поречие за културно историческо наследство под егидата на ЮНЕСКО. Според експерти това, което крайдунавските градове с археологическо наследство, природа и инфраструктура трябва да предприемат, за да развиват туризма, е агресивната реклама и обединяване на няколко общини в общ пакет. Преди 10 години гостите археолози посетиха в Силистра Археологическия музей, Южната крепостна стена на Археологическия резерват „Дуросторум-Дръстър-Силистра“, Патриаршеската базилика, където бе открит гробът на първия български патриарх – Дамян, комплекси на дунавския бряг, римска вила и крепостта „Меджиди табия“. Гледаха, щракаха и си заминаха възхитени от това, което нямат в държавите си.

Още по-преди за единственото останало богатство на Силистра – историята и как градът да печели от нея, говореха президенти, премиери, министри, депутати – наши и евро, и обещаваха да помогнат, докато се качваха обратно в лимузините.

Бъдещите поколения след време може би ще изкопаят днешните проекти, стратегии, приоритети, намерения и други четива за развитие на региона от плиткия културен пласт на последните години.

При нас нищо не се промени оттогава, освен че покрай копането по първия и втория (тези месеци) водни цикли, от земята излязоха още уникални артефакти от богатата ни древна история. Археолози от половината български музеи написаха трудове от силистренските находки. Някои от тях дообогатиха фонда на музея, а църквите и римските къщи бяха отново заровени и затиснати от тръбите на новата канализация. До следващия строеж на воден цикъл...

Оттогава, та досега, общински делегации бяха на гости в Италия, Норвегия, Япония, Австрия и други страни по света, все да представят туристическия потенциал на Силистра. За хиляди левове бяха издадени хиляди диплянки на всички световни езици в прослава на резервата Сребърна, Римската гробница и много други местни забележителности, все компоненти от един бъдещ туристически продукт.

Но кой да го създаде? От години в Силистра няма специализирана фирма, която да се заеме с тази работа. Отдавна в историята останаха напъните на соцструктурите на „Балкантурист“, „Пирин турист“, „Орбита“ и някои частни предприемачи, които да представят града пред туристите от цял свят.

Според данните на Националния статистически институт през 2021 г. Силистренска област е на последните места в страната по регистрирани посещения и настаняване в местните хотели на чуждестранни гости. Зад нас са единствено Монтана, Ямбол и Перник. За цялата минала година това са били 2090 души, които са платили за нощувки малко над 209 000 лева. За сравнение – през годините от 1989 до 1994 г. през Силистра преминаваха по над 250 000 туристи средно годишно от цял свят, обслужвани от държавните и частни фирми.

Причината не е само пандемията от коронавирус. Без да броим черноморската област Добрич с приходи миналата година от над 61 милиона, с какво другата съседна област – Разград, е спечелила почти 600 000 лева или Русе  над 1,6 милиона. 

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.