Годината на /не/ осъществените реформи

Общество
31.12.2015 | 10:45 ч.

Стоица АРГИЛАШКИ

 

Отива си още една делова година. Колко делова и колко добра, Вие си знаете!

Каква година само!

12 месеца на всякакви пазарлъци, съглашателства, предателства, шмекерлъци, тарикатлъци, измамени надежди и нови илюзии. И както винаги е било и, Дай Боже, да бъде - време на победителите и горест за победените.Няма как, колкото и банално да звучи, това е животът! Една година по-скоро на приливи, отколкото на отливи, на голямото преселение от юга към севера, на бежански потоци, на нови пророци, на стари мераци и развенчани юнаци. Време за шеметно завъртени в мелницата на дните добри намерения и (не)осъществени планове-в лично качество- като индивиди, в семействата, в по-общностен- регионален или национален мащаб, и като европейци.

Има обаче една особена и първична обреченост, подчиненост на определен смисъл на всяко движение от точка „А” до точка „В” в календарния отрязък, който ние хората наричаме „година”. И ако е вярно, че „ден година храни” (!), то ние - българите и човеците изобщо, сме винаги с един ден закъснение в хронологията на цялата ни „ситост”/ удовлетвореност по отношение на свършеното. И там е разковничето, в перманентния „глад”, там е вълшебното цвете, билката на неподвластния на никаква логика порив към съвършенството. Както е известно, до Съвършенството така или иначе все още никой не е достигнал, ако изключим Голямото Началство, пред което се кланят и изричат молитви другите, малките „началства” и всички ние, дамгосани да бъдем обитатели на планетата Земя и на малкия периметър от глобуса, наречен България.

Какво не успяхме да направим през 2015 г. в здравеопазването, МВР, съдебната система, (анти)корупционните закони, образованието и какво ли още не. С две думидокъде сме с реформите? Криво да седим и право да съдим, ама май не успяхме докрай в тези заклинания, облечени с обществено доверие (избори), повод за вотове на недовериепарламента) и други врътки на обществения тепих, наречен българска идентичност. Не, не съм изобщо песимист. Ще ми се да вярвам, че все пак сме успели поне малко в търсенето на самите себе си, че единствено Времето (но като мислеща категория, а не само календарно) ще ни оцени по достойнство и с разума на онези, за чието бъдеще сме длъжни да се грижим, така, както са го направили за нас предците ни. Пожелавам Ви здраве, имотност и пълни хамбари в нивата на народното добруване!

Ваш: St.Ar.

Пишете ми на: stoitza@abv.bg

 

 

 

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.