Един студен спомен с вълчи вой от 1954 г. в „пролетната“ зима на 2023 г.

Зимата тази година все още ни радва с пролетни рекордни температури, а сняг като че ли в Силистренско скоро няма да видим. Немалко средства спестиха възрастните хора от ток и дърва за отопление, коментира в „Ганкиното кафене“ бившият учител по химия Николай Манолов.

Известният силистренски преподавател, обаче, потръпва само при спомена за легендарната зима на 1954 г. 89-годишният днес учител тогава е студент втори курс в Софийския университет и трябва да се прибере в столицата за предстоящия втори семестър. Пътищата в цяла Добруджа, обаче, са затворени. Единственото превозно средство е влакът, който стигал само до гара Тодорово, Исперихско.

Но и тогава практичният български ум е намирал решение. Предприемчиви добруджанци предлагали услугите си и срещу съответното заплащане организирали „трансфери” със шейни през заснежените полета. Николай Манолов се възползва от тази „транспортна” услуга, за да не понесе наказание от преподавателите си в университета. Тогава, а и до днес, софиянци не могат да си представят как така няма да има пътища през зимата.

Общо четири шейни с по трима „пасажери” и с по два коня тръгват от Силистра в полунощ на мразовития Трифон Зарезан – 14 февруари 1954 г. В две от шейните са студенти, а в другите две – служители, пътуващи в командировка до София. Преди потеглянето кочияшите предвидливо раздават на клиентите си дебели габини, тежащи по около 30 кг, зареждат пушките и правят „инструктаж” по безопасност на движението с шейна. И зимната авантюра започва...

„Още щом изкачихме калипетренския баир чухме воя на вълците“, разказва днес старият учител и потръпва от спомена, сякаш е било вчера. Конете започнали да стават нервни, но бързата реакция на водачите на шейни предотвратила паниката. Няколкото изстрела в непрогледния мрак отпъдили гладните хищници. След цели 17 часа колоната от шейни пристигнала в село Окорш, Дуловско. Там била „междинната станция” по маршрута. Домакините нахранили гостите с каквото имат и ги стоплили с горещ билков чай. Всичките 12 пътници били настанени в една стая. Жените и мъжете на отделни дюшеци на пода, с по една завивка. Рано на другата сутрин потеглили за село Тодорово, което вече било доста по-близо и успели да хванат на обяд влака за София.

Автор: Алексей МИНЕВ

Облечени в дебели габини, силистренци предприемат авантюристичното си пътуване през преспите на Добруджа