Заради особената историческа съдба на Силистренския край тук са събрани потомци на преселници от почти всички краища на страната и затова акад. Михаил Арнаудов пише, че "Добруджа ни дава в миниатюра етнографската картина на близо половин България".

В едно от своите изследвания, озаглавено "На една земя, под едно небе", силистренският етнограф Донка Съботинова е описала над 130 религиозни празници и обичаи. Изследвани са 39 населени места - близо една четвърт от всички селища в Силистренско. Според изследването най-много празници имат българите-християни - повече от 50 през годината. Двадесет и осем са празниците на русите-старообрядци, повече от 20 празника имат ромите в региона, мюсюлманите и турците-сунити - 13, а алианите /казълбашите/ - 15. Петнадесет пъти празнуват и арменците в Силистренско.

Много от обичаите, обобщени в изследването, се припокриват с други области в страната, други - не са част от бита на населението. Все още са "живи" обичаи като "Бабин ден", "Коледуване", "Лазаруване", "Сурвакане". Това, че някои от тях се пресъздават от художествените колективи в читалищата и в клубовете на пенсионерите, дава възможност те да бъдат запазени за поколенията.