България и още 21 страни приеха Декларация за утрояване на ядрената енергия до 2050 година

Свят
02.12.2023 | 12:31 ч.

България и 21 страни от четири континента приеха днес Декларация за тройно увеличаване на ядрената енергия до 2050 г. Това стана  в рамките на конференцията на ООН за борба с климатичните промени КОП28, където страната ни бе представена от президента Румен Радев.

Ядрената енергия има ключово значение, посочи президентът Радев пред събралите се държавници, сред които президентът на Франция Еманюел Макрон, на Полша Анджей Дуда, специалният пратеник на САЩ по въпросите на климата Джон Кери, президентът на Румъния Клаус Йоханис, премиерът на Швеция Улф Кристершон. 

Ядрената енергия осигурява суверенитет, автономия и сигурност за нашите общества и правителства,  каза българският президент, отбелязвайки същевременно затрудненията пред използването на възобновяеми енергийни източници за енергийния преход – метеорологично време, недостиг на достъпни технологични решения за съхраняване на енергия и финансови ресурси. Ядрената енергия е по-адекватно решение, посочи той.

Събитието бе открито от Джон Кери. "Науката и реалността ни казват, че не можем да постигнем "нетната нула" до 2050 г. без ядрена енергия, така като това няма да бъде възможно без използване на технологии за улавяне и съхранение на въглеродни емисии", каза той.  За всички нас е важно не само да определим избора си за бъдещето, но и да решим как да стигнем до това бъдеще и да успеем да намалим заплахата за планетата, добави той. 

Страните, присъединили се към декларацията, са САЩ, Франция, Швеция, Обединените арабски емирства, Република Корея, Полша, Чехия, Украйна, Словения, Словакия, Румъния, Гана, България, Япония, Финландия, Великобритания, Унгария, Канада, Мароко, Молдова, Нидерландия, Монголия.

Президентът на Румъния Клаус Йоханис подчерта десетилетния опит на страната си в ядрената енергетика. Той обяви, че страната цели да приключи с изграждането на два нови реактора в АЕЦ "Черна вода", както и да изгради и въведе в експлоатация малки модулни реактори. Румъния ще изгради първият граждански ядрен модулен реактор в сътрудничество със САЩ, каза Йоханис. Той заяви амбицията на страната си да стане регионален лидер в ядрената енергетика. 

В началото сме на промяна в парадигмата, каза шведският премиер Олаф Кристенсен. Той посочи инвестициите като основен проблем пред използването на ядрената енергия и каза, че е важно правителствата да поемат част от риска на тези инвестиции, за да насърчат бизнеса.

Полският президент Анджей Дуда, каза, че Полша още няма ядрени централи, но от няколко години има амбициозна ядрена програма. В ход са три проекта за ядрени централи в страната, добави Дуда. Амбицията на страната е да стане европейски лидер в конструирането на малки ядрени реактори. Един от приоритетите на полското председателство на 2025 г. ще бъде енергийният преход с особен акцент върху ядрената енергия, каза Дуда, цитиран от БТА.

Френският президент Еманюел Макрон, който е сред водещите застъпници на ядрената енергетика в ЕС, каза, че ядрената енергия е чиста, еквивалентна на вятърната енергия по отношение на въглеродната неутралност. Когато във Франция се обсъждала енергийната стратегия, политици и учени стигнаха до консенсус, че страната се нуждае и от възобновяема, и от ядрена енергия. "В Европа страните с висок дял на ядрена енергия са най-чисти", каза Макрон. Той подчерта, че много развиващи се икономики искат да инвестират в модулни ядрени реактори и призова Световната банка и другите международни финансови институции да подкрепят инвестициите в ядрената енергетика. Макрон обяви, че през март догодина в Брюксел ще се проведе първа ядрена среща на страните, подкрепили декларацията.


 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.