625 години от разгрома на кръстоносците в битката при Никопол

България
25.09.2021 | 10:29 ч.

Битката при Никопол, състояла се на 25 септември 1396 г., е в резултат на обявения през 1394 г. от папа Бонифаций IX кръстоносен поход против турците за освобождение на Европа. Това е предпоследния голям кръстоносен поход и последният западноевропейски кръстоносен поход на Изток в Средновековието (последният е Варненският 1443 – 1444 г.). 

Командващ похода е 24-годишният Жан Безстрашни, граф на Невер и син на Филип Смели. Кавалерията е под командването на френския маршал Жан льо Менгр, известен като Бусико. Кръстоносците включват французи, англичани, германци. Присъединява се крал Сигизмунд фон Люксембург от Унгария с войска. С венециански кораби по Дунава пристигат от Родос малък брой рицари йоанити начело с великия магистър на ордена на Свети Йоан Филибер дьо Наяк. Войводата на Влашко Мирча Стари, който е васал на Унгария, също се включва в кръстоносната войска със значителна сила.

Армията пресича Дунав при Железни врата при гр. Оршова, като прехвърлянето с лодки и понтони трае осем дни. Френският маршал Жан льо Менгр разказва, че когато кръстоносната армия стигнала под стените на Видин, „излезе от града господарят на този град, който беше православен християнин и беше подчинен насила от турците. Той предаде града и цялата си земя на унгарския крал, а също и всички турци, които бяха вътре в града“. Кръстоносците плячкосват районите, през които минават. Рахово (днес Оряхово) е разграбен, а жителите му – турци са пленени или убити. 

Кръстоносците не са докарали със себе си обсадни машини, а Никопол е добре снабден и защитен. Въпреки това кръстоносците не очакват султан Баязид I да се появи скоро с войските си, тъй като е зает да обсажда Константинопол. Той обаче вдига обсадата на Константинопол и с войска се отправя в бърз ход към Никопол. По пътя към него се присъединява неговият васал, сръбският княз Стефан Лазаревич с тежко въоръжени конници.

Битката е ожесточена и започва с кавалерийска атака на френските рицари под командването на Жан дьо Невер, станал известен като Жан Безстрашни, след като напада безстрашно врага. Тя обаче завършва с поражение на кръстоносците след появата на сръбските рицари, които се бият на страната на турците. Поражението на силите, изпратени срещу турците, от Франция, Англия, Шотландия, Унгария, Свещената Римска империя, Полша, Швейцария, Венеция, Генуа, Влахия, България, Тевтонския орден и ордена на рицарите на Св. Йоан, е и последният удар срещу загиващото Второ българско царство и угасване на една от последните европейски надежди за спасяването на Константинопол от турците.

На 26 септември Баязид заповядва екзекуцията на между 3000 и 10 000 пленници като отмъщение за убийството на турци в Оряхово от французите. Пленниците под 18 години той запазва за собствената си армия или продава в робство. Видинското царство пада под турска власт веднага след битката при Никопол, а цар Иван Срацимир е пленен и затворен в Бурса. 

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.